Есен, есен... чакаш своя дъжд.
Ветровете ти са полудели.
Някъде зад хълма влюбен мъж
те сънува с плодове узрели.
Че те има теб - жена от есен,
край камъш на речен бряг -
и капчуков пее свойта песен
в скута ти от листопад.
Малко тъжна, много жадна.
Сбрала в шепите лъчи.
Лятото след птиците отлитна.
Облаци остави за следи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up