13 nov 2007, 10:41

Есенна нощ 

  Poesía
849 0 31

Листата под нозете ми са минало.

Спи слънцето в утробата на мрака.

Очите на луната са изстинали,

защото всъщност никого не чака.

 

Самотно вие кучето на спомена.

След мене тича, за да го прегърна.

Ала кога едно листо отронено

на своя клон отново ще се върне.

 

Аз в този миг единствено съм вкопчена

и в неговата тиха безнадеждност,

а вътре в мене, свита като котенце,

спи никому ненужната ми нежност.

 

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??