Nov 13, 2007, 10:41 AM

Есенна нощ 

  Poetry
846 0 31

Листата под нозете ми са минало.

Спи слънцето в утробата на мрака.

Очите на луната са изстинали,

защото всъщност никого не чака.

 

Самотно вие кучето на спомена.

След мене тича, за да го прегърна.

Ала кога едно листо отронено

на своя клон отново ще се върне.

 

Аз в този миг единствено съм вкопчена

и в неговата тиха безнадеждност,

а вътре в мене, свита като котенце,

спи никому ненужната ми нежност.

 

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??