3 nov 2006, 19:32

Есенна поличба

Poesía

684 0 11

В миг, когато и денят се свива, и слънцето замира в сгъвката на планината, изригва тихо есенният пламък от нивята, където гарванът е само пръстите на оран.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bogpan (Божидар Пангелов)

Благодаря ви за споделянето на есненното равновесие. Бъдете добре!

2006-11-06T18:25:37+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Laska (Ласка Александрова) Защо ли ми навява спокойствие? А може би, то само отразява друго?

2006-11-06T18:22:41+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

ЧАР (Чар ) и човечно! Това е думата, която не бяхуспял са формулирам. Благодаря ти!

2006-11-06T18:19:15+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Чинаров (Георги Милев)Всеки вижда през очите и пише от...някъде. Фризове на скалите.

2006-11-06T18:17:40+02:00
Чинаров (Георги)

Един друг поглед на нещо, което и аз видях...някъде. Гарванът, гарванът...

2006-11-06T10:23:25+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0