Nov 3, 2006, 7:32 PM

Есенна поличба

Poetry

682 0 11

В миг, когато и денят се свива, и слънцето замира в сгъвката на планината, изригва тихо есенният пламък от нивята, където гарванът е само пръстите на оран.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bogpan (Божидар Пангелов)

Благодаря ви за споделянето на есненното равновесие. Бъдете добре!

2006-11-06T18:25:37+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Laska (Ласка Александрова) Защо ли ми навява спокойствие? А може би, то само отразява друго?

2006-11-06T18:22:41+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

ЧАР (Чар ) и човечно! Това е думата, която не бяхуспял са формулирам. Благодаря ти!

2006-11-06T18:19:15+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Чинаров (Георги Милев)Всеки вижда през очите и пише от...някъде. Фризове на скалите.

2006-11-06T18:17:40+02:00
Чинаров (Георги)

Един друг поглед на нещо, което и аз видях...някъде. Гарванът, гарванът...

2006-11-06T10:23:25+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0