Есенна поличба
| В миг, когато и денят се свива, и слънцето замира в сгъвката на планината, изригва тихо есенният пламък от нивята, където гарванът е само пръстите на оран. | |
© Божидар Пангелов All rights reserved.
Nov 3, 2006, 7:32 PM
Comments
Comments
-
-
Laska (Ласка Александрова) Защо ли ми навява спокойствие? А може би, то само отразява друго?
-
ЧАР (Чар ) и човечно! Това е думата, която не бяхуспял са формулирам. Благодаря ти!
-
Чинаров (Георги Милев)Всеки вижда през очите и пише от...някъде. Фризове на скалите.
-
Editor's choice
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
