Опада бързо есенната шума,
съсухрена полита към паважа.
Самотна и смутена като дума,
с която не можах да ти разкажа:
как в дните си безропотно те чаках,
в мечтите си безмълвно те любѝх!
Що сълзи в самота за теб изплаках,
що спомени във нощите...разбих!
Ти млада беше, къпеше се в листи,
в тревите боса тичаше засмяна,
очите ти...от ручеи по-чисти
и вейки горски бяха ти премяна...
Отмина бързо в мене топло лято
душата ми внезапно...залиня.
Повехнала е шумата, с която
аз себе си за всичко днес виня!
29.10.2017 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados