13 mar 2010, 13:56

Есенна симфония

859 0 0

Есен, октомври, неделя - вали,

и аз на морето няма да ида...

Тротоарът е пуст,

никой по него сега не върви,

дъждовни капки по мене се стичат

и галят ме, сякаш си ти.

Есента е моят сезон,

през него аз се родих

- обичам, когато вали,

мъглите да се стелят

по хълма отсрещен,

а гората умълчана

свойте листа да рони!

Но няма вечно дъжд да вали,

слънцето ще грейне със свойте лъчи

и ще огрее капките дъждовни

върху паяжината красива...

- и бисерна огърлица ще бъде

тя на жълти хризантеми.

Приказка за мен

си, есен ти красива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...