13 мар. 2010 г., 13:56

Есенна симфония

867 0 0

Есен, октомври, неделя - вали,

и аз на морето няма да ида...

Тротоарът е пуст,

никой по него сега не върви,

дъждовни капки по мене се стичат

и галят ме, сякаш си ти.

Есента е моят сезон,

през него аз се родих

- обичам, когато вали,

мъглите да се стелят

по хълма отсрещен,

а гората умълчана

свойте листа да рони!

Но няма вечно дъжд да вали,

слънцето ще грейне със свойте лъчи

и ще огрее капките дъждовни

върху паяжината красива...

- и бисерна огърлица ще бъде

тя на жълти хризантеми.

Приказка за мен

си, есен ти красива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...