Есенна симфония
855
0
0
Есен, октомври, неделя - вали,
и аз на морето няма да ида...
Тротоарът е пуст,
никой по него сега не върви,
дъждовни капки по мене се стичат
и галят ме, сякаш си ти.
Есента е моят сезон,
през него аз се родих
- обичам, когато вали,
мъглите да се стелят
по хълма отсрещен,
а гората умълчана
свойте листа да рони!
Но няма вечно дъжд да вали,
слънцето ще грейне със свойте лъчи
и ще огрее капките дъждовни
върху паяжината красива...
- и бисерна огърлица ще бъде
тя на жълти хризантеми.
Приказка за мен
си, есен ти красива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Александрова Всички права запазени
