Есенна симфония

Есен, октомври, неделя - вали,

и аз на морето няма да ида...

Тротоарът е пуст,

никой по него сега не върви,

дъждовни капки по мене се стичат

и галят ме, сякаш си ти.

Есента е моят сезон,

през него аз се родих

- обичам, когато вали,

мъглите да се стелят

по хълма отсрещен,

а гората умълчана

свойте листа да рони!

Но няма вечно дъжд да вали,

слънцето ще грейне със свойте лъчи

и ще огрее капките дъждовни

върху паяжината красива...

- и бисерна огърлица ще бъде

тя на жълти хризантеми.

Приказка за мен

си, есен ти красива!