berta (Бояна Драгиева)
41 42
2 oct 2008, 20:04

Есенна соната 

  Poesía » Del paisaje
832 0 5

Късна есен с листа пожълтели

ме обгърна със топли ръце -

във красива и чудна феерия

и с едно помъдряло лице.

А дърво със оголени клони

ме поглежда със малко тъга.

Не тъгувай, природна иконо,

скоро ще те затопли снега.

Чак до пролет ще бъдеш завито

с белоснежен и топъл кожух.

После цялото ще се разлистиш

на безличните сгради напук.

Но сега не тъжи за листата,

виж каква красота са. И там

цялата земя е в позлата,

грее във огън и плам.

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??