Есенна соната
Късна есен с листа пожълтели
ме обгърна със топли ръце -
във красива и чудна феерия
и с едно помъдряло лице.
А дърво със оголени клони
ме поглежда със малко тъга.
Не тъгувай, природна иконо,
скоро ще те затопли снега.
Чак до пролет ще бъдеш завито
с белоснежен и топъл кожух.
После цялото ще се разлистиш
на безличните сгради напук.
Но сега не тъжи за листата,
виж каква красота са. И там
цялата земя е в позлата,
грее във огън и плам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados
