2.10.2008 г., 20:04 ч.

Есенна соната 

  Поезия » Пейзажна
737 0 5

Късна есен с листа пожълтели

ме обгърна със топли ръце -

във красива и чудна феерия

и с едно помъдряло лице.

А дърво със оголени клони

ме поглежда със малко тъга.

Не тъгувай, природна иконо,

скоро ще те затопли снега.

Чак до пролет ще бъдеш завито

с белоснежен и топъл кожух.

После цялото ще се разлистиш

на безличните сгради напук.

Но сега не тъжи за листата,

виж каква красота са. И там

цялата земя е в позлата,

грее във огън и плам.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??