Oct 2, 2008, 8:04 PM

Есенна соната 

  Poetry » Landscape
831 0 5

Късна есен с листа пожълтели

ме обгърна със топли ръце -

във красива и чудна феерия

и с едно помъдряло лице.

А дърво със оголени клони

ме поглежда със малко тъга.

Не тъгувай, природна иконо,

скоро ще те затопли снега.

Чак до пролет ще бъдеш завито

с белоснежен и топъл кожух.

После цялото ще се разлистиш

на безличните сгради напук.

Но сега не тъжи за листата,

виж каква красота са. И там

цялата земя е в позлата,

грее във огън и плам.

© Бояна Драгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??