Късна есен с листа пожълтели
ме обгърна със топли ръце -
във красива и чудна феерия
и с едно помъдряло лице.
А дърво със оголени клони
ме поглежда със малко тъга.
Не тъгувай, природна иконо,
скоро ще те затопли снега.
Чак до пролет ще бъдеш завито
с белоснежен и топъл кожух.
После цялото ще се разлистиш
на безличните сгради напук.
Но сега не тъжи за листата,
виж каква красота са. И там
цялата земя е в позлата,
грее във огън и плам.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
