18 sept 2007, 23:43

Есенна тъга

  Poesía
804 0 14

Срещу прозореца ми
Брезата вече пожълтява.
Отново есента пристъпва бавно
със златистата си царствена премяна.

Отново...
Отново тази нощ сама ще съм.
Отново ще ти шепна
как ми липсваш,
отново ще те любя в мисълта си...

Отново ще ти казвам нежно
колко те обичам..
Дали ще чуеш.....
Вятърът ще грабне любовта ми
и ще ти я остави в тази тъжна вечер...



октомври, 2001
Евгения Маринчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...