Есенна тъга
Срещу прозореца ми
Брезата вече пожълтява.
Отново есента пристъпва бавно
със златистата си царствена премяна.
Отново...
Отново тази нощ сама ще съм.
Отново ще ти шепна
как ми липсваш,
отново ще те любя в мисълта си...
Отново ще ти казвам нежно
колко те обичам..
Дали ще чуеш.....
Вятърът ще грабне любовта ми
и ще ти я остави в тази тъжна вечер...
октомври, 2001
Евгения Маринчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Маринчева Все права защищены
