18.09.2007 г., 23:43

Есенна тъга

Поезия

805 0 14

Срещу прозореца ми
Брезата вече пожълтява.
Отново есента пристъпва бавно
със златистата си царствена премяна.

Отново...
Отново тази нощ сама ще съм.
Отново ще ти шепна
как ми липсваш,
отново ще те любя в мисълта си...

Отново ще ти казвам нежно
колко те обичам..
Дали ще чуеш.....
Вятърът ще грабне любовта ми
и ще ти я остави в тази тъжна вечер...

октомври, 2001
Евгения Маринчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Етчи (Анета Саманлиева)

Вятърът, добрия стар приятел...
Потопих се.

Поздрав и усмивка.

2007-09-23T17:10:13+03:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Пламена и Никол, сполай ви!

2007-09-22T20:18:33+03:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Браво!
Чудесен стих! Поздрав!

2007-09-20T20:58:40+03:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Христо, Люси, Деси, Креми, Валя, Ани, Ани,Иве, Геновева и Маги - сполай на всички ви за прочита! Здрави да сте!

2007-09-20T20:56:18+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Но , есента ,Женичка може да бъде много красива и нежна, особено когато не си сама. Красив стих от красива душа. С обич.

2007-09-19T16:44:12+03:00