PLACEBO (Евгения Маринчева) PLACEBO (Евгения Маринчева)
125
Sep 18, 2007, 11:43 PM

Есенна тъга

  Poetry
807 0 14

Срещу прозореца ми
Брезата вече пожълтява.
Отново есента пристъпва бавно
със златистата си царствена премяна.

Отново...
Отново тази нощ сама ще съм.
Отново ще ти шепна
как ми липсваш,
отново ще те любя в мисълта си...

Отново ще ти казвам нежно
колко те обичам..
Дали ще чуеш.....
Вятърът ще грабне любовта ми
и ще ти я остави в тази тъжна вечер...



октомври, 2001
Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0