Чувства есенно пъстри се ронят.
Носталгично се спуска мъгла.
Куп листа закачливо се гонят.
Скъпа есен, добре си дошла!
Все така пъстроцветна и зряла,
с багрещ поглед докосваш света.
Аз те гледам с душа зажадняла
да отпия от теб красота.
Поседни тук до мен. Прегърни ме.
Лек ветрец ни повява тъга.
С цвят на нежност и обич стопли ме.
Не, не плача. Виж, дъжд заваля!
Като сребърен прах се изсипа.
С мокрещ дъх разцелува деня.
Тънка струна в сърцето напипа.
Мъдрост есенна вляво узря.
© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados
Жанет, Вальо, Санвали, Ивон.
Краси, финала го смених в последния момент, радвам се, че ти харесва.