Кiara (Киара)
182 300
18 sept 2006, 11:21

Есенни цветя 

  Poesía
894 0 6

В отчаяна прегръдка

ръцете ми се сблъскват.

И само празнота,

и всичко ми е чуждо.

От въздуха изгаря всяка тръпка.

В студа на думите,

дори и мъката замлъкна.

И твоите стъпки от преди,

в едно сърце до края ще отекват.

Усмивките на двама ни

кокичета на пролетта,

красиви, да, но не и вечни.

И остротата на тази самота

разяжда всяка моя мисъл.

Утехата я търся във съня -

да дойдеш да ме гушнеш,

да се върнеш.

Луната тази вечер пак

разказва за любовта,

а спомените с есенно багрило

ги рисува -

усмивката, очите,

вятърът,

онази топлина,

красивото в душата ти...

Такъв какъвто бе

и в моето сърце такъв остана.

Сега към теб вървя

и само есенни са

цветята във ръката.

 

 

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Все още не си се променила!Поздравления.Това вече наистина ме натажи, но и ме радва,че още намираш време да пишеш.Но ти поне имаш спомена за това незабравимо лято,пак и приятелите остават!Даваи,раждай още защото наистина имаш дарба-нека и да ти го напиша.

    П.С.- 05381009 дано не те разочаровам (както винаги)
  • Тъжни са есенните цветя... Красиво е!
  • Чудесен стих!
    Поздрави от мен!
  • Много,много хубав стих!
    Поздравления!
  • Чудесно стихотворение!!! Поздрави отново!!!
  • "От въздуха изгаря всяка тръпка.

    В студа на думите,

    дори и мъката замлъкна.

    И твоите стъпки от преди,"
    Чудесно!
    Браво!
Propuestas
: ??:??