Есенни цветя
В отчаяна прегръдка
ръцете ми се сблъскват.
И само празнота,
и всичко ми е чуждо.
От въздуха изгаря всяка тръпка.
В студа на думите,
дори и мъката замлъкна.
И твоите стъпки от преди,
в едно сърце до края ще отекват.
Усмивките на двама ни
кокичета на пролетта,
красиви, да, но не и вечни.
И остротата на тази самота
разяжда всяка моя мисъл.
Утехата я търся във съня -
да дойдеш да ме гушнеш,
да се върнеш.
Луната тази вечер пак
разказва за любовта,
а спомените с есенно багрило
ги рисува -
усмивката, очите,
вятърът,
онази топлина,
красивото в душата ти...
Такъв какъвто бе
и в моето сърце такъв остана.
Сега към теб вървя
и само есенни са
цветята във ръката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
