Дните се отронват педантично –

като капки от дъжда

застигат се.

По прозореца пред мен се стичат

монотонни

безпризорни мигове...

Оцветявам самотата сива

с багри

от листа, безшумно падащи,

в лоното на спомени щастливи

скривам се от мислите си тягостни;

в кичурите на мъгли несресани

вплитам романтични пожелания,

птиците отнасят на крилете си

неизречените ми послания.

В пазвата на вятър сладкодумен

пускам стихове за теб

измислени,

или пък по облака пътуващ

пращам монолози ненаписани,

с тайната надежда

някак да узнаеш за  мечтите ми...