Есенни илюзии
Дните се отронват педантично –
като капки от дъжда
застигат се.
По прозореца пред мен се стичат
монотонни
безпризорни мигове...
Оцветявам самотата сива
с багри
от листа, безшумно падащи,
в лоното на спомени щастливи
скривам се от мислите си тягостни;
в кичурите на мъгли несресани
вплитам романтични пожелания,
птиците отнасят на крилете си
неизречените ми послания.
В пазвата на вятър сладкодумен
пускам стихове за теб
измислени,
или пък по облака пътуващ
пращам монолози ненаписани,
с тайната надежда
някак да узнаеш за мечтите ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Луканов Всички права запазени
