16 oct 2016, 19:28

Есенни капки 

  Poesía
1077 2 16

Есента пак е тука сама

със своята тиха походка

и разстели мека мъгла

сред близките хълмове кротки.

 

Нарисува тя пъстри листа,

дето вятърът бързо подгони,

в капки дъжд пръсна тъга,

да обгръща обоселите клони.

 

Но защо не погледна към нас,

а забърза напред тя без сбогом,

кротко пак навън заръмя,

след листа, последен отронен.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??