Есенни капки

16 окт. 2016 г., 19:28

Поэзия

1139 2 16

Есента пак е тука сама
със своята тиха походка
и разстели мека мъгла
сред близките хълмове кротки.
Нарисува тя пъстри листа,
дето вятърът бързо подгони,
в капки дъжд пръсна тъга,
да обгръща обоселите клони.
Но защо не погледна към нас,
а забърза напред тя без сбогом,
кротко пак навън заръмя,
след листа, последен отронен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есенни капки

Искате да прочетете повече?

Предложения