По-мили есенни лъчи не помня,
излива ги небето – синя стомна,
летят и кацат с нежни пируети,
и всеки е сърце горещо, свети.
Огряват есента като надежда,
ноември в радостта им се оглежда,
преди да зърне зимен отпечатък,
е весел слънчев химн, макар и кратък.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados