11 oct 2007, 10:29

Есенни мисли

  Poesía
954 0 11
Играем с въображение и с потно чело
през всичките сезони пиесата "Любов"!
Тя е с отражение достолепно,
все пред празни столове!
Ей, хора, разказвайте за нея,
всички за пиесата да узнаят!

Из ъглите, вярно, губим по някой смях
или по някоя  солена, застинала сълза.
А вятърът вън ръкопляска във захлас
и сънищата ни разнася в сладка нега!!

И ни загризва любов,  безутешно- жива,
в душите намотава се,  като  самодива!
И само, само есенни мисли
се блъскат у ума ни, с есенен дим!

А бъбрежът на водораслова пяна
извечно, извечно в нас се вселява!

Любов и омраза!?
Щастлива ли диагноза!?
Или неизличима лудост!?

П. С. Спомен по тъга, тъга по спомен,
          Есен е дошла, дъждовна есен!
          Отмива тя тъгата, тъгата отмива тя!
          Есен добра прибира спомен...
          Любовта оставя, оставя и лудостта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "И ни загризва любов безутешна, жива
    намотава се в душите, самодива!
    И само, само есенни мисли
    се блъскат у нас, с есенен дим!"

    Необичайна си ,но ми харесваш и така!Поздравления!
    Съжалявам, че не можах да дойда/а исках/Ако сбирката има твърд график
    би ли ми го издала?И още нали се отнася за Г.О.Да не е в Драганово?
  • Мариолче, представих си салона с празните салони...и как вятърът вън ръкопляска в захлас...усетих Любовта и ти БЛАГОДАРЯ! Нестандартно, прекрасно!
  • Милата ми , Мариолче, последните
    ти стихотворения са много различни,
    но с много мъдрост и чувство написани.
    В любовта има от всичко -и обич, и омраза,
    и лудост дори, а щастието е мигновението
    на нашата радост когато сме влюбени.
    Е, виждаш ли как ме караш да се замислям.
    Обичам те , миличка, заради добрата ти душа.
  • Благодаря ви, момичета!!!
    УСМИХНАТИ ПОЗДРАВИ ОТ ЕДНА ЛУДА!!!
  • Неизлечима лудост, но истинска. Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...