11.10.2007 г., 10:29

Есенни мисли

951 0 11
Играем с въображение и с потно чело
през всичките сезони пиесата "Любов"!
Тя е с отражение достолепно,
все пред празни столове!
Ей, хора, разказвайте за нея,
всички за пиесата да узнаят!

Из ъглите, вярно, губим по някой смях
или по някоя  солена, застинала сълза.
А вятърът вън ръкопляска във захлас
и сънищата ни разнася в сладка нега!!

И ни загризва любов,  безутешно- жива,
в душите намотава се,  като  самодива!
И само, само есенни мисли
се блъскат у ума ни, с есенен дим!

А бъбрежът на водораслова пяна
извечно, извечно в нас се вселява!

Любов и омраза!?
Щастлива ли диагноза!?
Или неизличима лудост!?

П. С. Спомен по тъга, тъга по спомен,
          Есен е дошла, дъждовна есен!
          Отмива тя тъгата, тъгата отмива тя!
          Есен добра прибира спомен...
          Любовта оставя, оставя и лудостта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И ни загризва любов безутешна, жива
    намотава се в душите, самодива!
    И само, само есенни мисли
    се блъскат у нас, с есенен дим!"

    Необичайна си ,но ми харесваш и така!Поздравления!
    Съжалявам, че не можах да дойда/а исках/Ако сбирката има твърд график
    би ли ми го издала?И още нали се отнася за Г.О.Да не е в Драганово?
  • Мариолче, представих си салона с празните салони...и как вятърът вън ръкопляска в захлас...усетих Любовта и ти БЛАГОДАРЯ! Нестандартно, прекрасно!
  • Милата ми , Мариолче, последните
    ти стихотворения са много различни,
    но с много мъдрост и чувство написани.
    В любовта има от всичко -и обич, и омраза,
    и лудост дори, а щастието е мигновението
    на нашата радост когато сме влюбени.
    Е, виждаш ли как ме караш да се замислям.
    Обичам те , миличка, заради добрата ти душа.
  • Благодаря ви, момичета!!!
    УСМИХНАТИ ПОЗДРАВИ ОТ ЕДНА ЛУДА!!!
  • Неизлечима лудост, но истинска. Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...