Есенни мисли
през всичките сезони пиесата "Любов"!
Тя е с отражение достолепно,
все пред празни столове!
Ей, хора, разказвайте за нея,
всички за пиесата да узнаят!
Из ъглите, вярно, губим по някой смях
или по някоя солена, застинала сълза.
А вятърът вън ръкопляска във захлас
и сънищата ни разнася в сладка нега!!
И ни загризва любов, безутешно- жива,
в душите намотава се, като самодива!
И само, само есенни мисли
се блъскат у ума ни, с есенен дим!
А бъбрежът на водораслова пяна
извечно, извечно в нас се вселява!
Любов и омраза!?
Щастлива ли диагноза!?
Или неизличима лудост!?
П. С. Спомен по тъга, тъга по спомен,
Есен е дошла, дъждовна есен!
Отмива тя тъгата, тъгата отмива тя!
Есен добра прибира спомен...
Любовта оставя, оставя и лудостта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
Поздравления!