4 oct 2024, 9:49

Есенни мотиви

  Poesía
678 2 4

Разхождам се из Западния парк,

наметнала жарсената жилетка.

Отпивам от уиски „Къти Сарк“

и правя си сезонна равносметка.

 

Поредното ми лято отлетя -

тъй нежно, слънчево, красиво…

А есента? Къде сега е тя?

И слънцето ни топли услужливо,

 

наднича над столетниците – дъбове,

подхвърля ни трохи от светлина

и всички ми кръвоносни съдове

пулсират, жадно пият топлина.

 

Дали сезон е есента или пък чувство

със своята тъй земна простота:

дърветата сами редят изкуство –

килим от страст и цветна красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...