Разхождам се из Западния парк,
наметнала жарсената жилетка.
Отпивам от уиски „Къти Сарк“
и правя си сезонна равносметка.
Поредното ми лято отлетя -
тъй нежно, слънчево, красиво…
А есента? Къде сега е тя?
И слънцето ни топли услужливо,
наднича над столетниците – дъбове,
подхвърля ни трохи от светлина
и всички ми кръвоносни съдове
пулсират, жадно пият топлина.
Дали сезон е есента или пък чувство
със своята тъй земна простота:
дърветата сами редят изкуство –
килим от страст и цветна красота.
© Bo Boteva Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »