4 oct 2024, 9:49

Есенни мотиви

  Poesía
685 2 4

Разхождам се из Западния парк,

наметнала жарсената жилетка.

Отпивам от уиски „Къти Сарк“

и правя си сезонна равносметка.

 

Поредното ми лято отлетя -

тъй нежно, слънчево, красиво…

А есента? Къде сега е тя?

И слънцето ни топли услужливо,

 

наднича над столетниците – дъбове,

подхвърля ни трохи от светлина

и всички ми кръвоносни съдове

пулсират, жадно пият топлина.

 

Дали сезон е есента или пък чувство

със своята тъй земна простота:

дърветата сами редят изкуство –

килим от страст и цветна красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...