4.10.2024 г., 9:49

Есенни мотиви

679 2 4

Разхождам се из Западния парк,

наметнала жарсената жилетка.

Отпивам от уиски „Къти Сарк“

и правя си сезонна равносметка.

 

Поредното ми лято отлетя -

тъй нежно, слънчево, красиво…

А есента? Къде сега е тя?

И слънцето ни топли услужливо,

 

наднича над столетниците – дъбове,

подхвърля ни трохи от светлина

и всички ми кръвоносни съдове

пулсират, жадно пият топлина.

 

Дали сезон е есента или пък чувство

със своята тъй земна простота:

дърветата сами редят изкуство –

килим от страст и цветна красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...