26 oct 2023, 12:39

Есенни щурци

  Poesía » Otra
643 1 3

Под бледия, изнемощял светлик

на есента щурците звучно свирят,

дори да им остава само миг

се радват на живота и не спират.

 

Не се страхуват даже да вали

в пустеещата есенна прохлада...

Разпускат те когато те боли,

сърцата сгряват с нощна серенада.

 

Златистият воал на есента

обагря храсти, листи и дървета.

Как искам да не стихва песента

на веселите, мънички щурчета!

 

Трелите щурчови от детството

ми спомнят за безгрижие и сила,

като на приказка вълшебството

в сърцето ми са истинска магия.

 

Макар да са дребнички, невзрачни.

преодоляват бури и ветрове,

обичайки широтите злачни

щурецът свири в тях докато умре.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво стихче! И аз обичам щурците и техните симфонии, все още носещи лято!
    Поздрав!
  • Хареса ми, много! Хубаво пишеш!
  • Хубаво е! 👍😊

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...