Есенни щурци
Под бледия, изнемощял светлик
на есента щурците звучно свирят,
дори да им остава само миг
се радват на живота и не спират.
Не се страхуват даже да вали
в пустеещата есенна прохлада...
Разпускат те когато те боли,
сърцата сгряват с нощна серенада.
Златистият воал на есента
обагря храсти, листи и дървета.
Как искам да не стихва песента
на веселите, мънички щурчета!
Трелите щурчови от детството
ми спомнят за безгрижие и сила,
като на приказка вълшебството
в сърцето ми са истинска магия.
Макар да са дребнички, невзрачни.
преодоляват бури и ветрове,
обичайки широтите злачни
щурецът свири в тях докато умре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Милева Всички права запазени
