7 nov 2012, 7:49

Есенни вишни 

  Poesía » Del paisaje
491 0 6

Есенни вишни

 

                          ... сън са били белоцветните вишни

                                          Димчо Дебелянов

 

Във талвега на някогашни чувства

пропуснахме на вишните цъфтежа,

но знаеш ли- понякога се случва

и в Есента да цъфнат пак с надежда!..

 

И нищо е, че тя ще обезлисти

цветчетата им с халите си бурни,

душите ни разбунили от мисли

ще цъфнат те: прекрасни и абсурдни!..

 

...А тъжно е, че Времето май  бърже

дори и нас нарочва за излишни

и няма плод цъфтежа да завърже

на: в Есента разцъфналите вишни...

 

... Но все така се радваме наивно

на тяхната магия „ белоцветна”-

докосвани и днес интуитивно

от болката в словата на Поета!..

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • играта със шрифта
    и всичките многоточия
    не ме радват
    някаква накъсаност се получи
    плакатно, колажно


    първият куплет ми допадна
  • Нещо като свръхкоментаторът, който неизбежно изпълзява от отходите на поезията за да възвести тихите истини.За отбелязване е, че дори не се е казвал Димчо.Алелуя, тинести порочни творци такива! Джак
  • Браво!
  • Дори и да не вържат плод,
    пак слисани немеем пред цъфтежа -
    и в есента на нашия живот
    напъпили са белите надежди.

    Поздравления!
  • Настръхнах - прекрасен стих, жалко е когато пропускаме в живота - цъфтежа, който е много нежен и деликатен...!!!
    "...Но все така се радваме наивно
    на тяхната магия „белоцветна”-
    докосвани и днес интуитивно
    от болката в словата на Поета!..."
    Димчо Дебелянов - загинал, прострелян много млад, но за отбелязване е, че е имал много пороци и не е умеел да пази живота си - разумен...!!!
Propuestas
: ??:??