Есенните цветя

Деца прекрасни на Земята,

последна радост за очите

преди със Есенният Вятър

да плъзнат тягостни мъглите...

Ех, може някога да крият

и настроения печални,

но тъжните сме всъщност ние-

с Предчувствията обичайни!..

От  топлият им дъх привлечен

на някакъв забързан ъгъл

купуваш  шарено букетче

и радваш му се толкоз дълго,

че  даже бедната старица,

с отстъпка дала ти цветята,

привижда ти се в багреница

облечена и във позлата.

Захвърлил няколко монети

във счупената ѝ паничка:

побратим си със Ветровете

и още с божиите птички...

...И тръгваш в есенните вечери

(със странни  сенки, удължени)

да търсиш срещи не уречени,

обречени на продължение...

Да търсиш устни нецелунати,

да търсиш ласки зажадняли

и още мигове пропуснати,

или пък страшно закъсняли...

А вече дълги са нощите,

в които с Вятъра се мъкнеш

и с дъх на север са пропити-

тежко ти, сам ако замръкнеш...

Но като иманяр ли търсиш

с упорство в есенните вечери:

възможно е и да намериш-

в тях Любовта за теб наречена!..

...Понесъл есенни букети

от ароматни хризантеми,

щом чуеш сребърни тромпети

ти разбери дошло е Време:

-Падни пред  Нея  коленичал,

или грабни в прегръдка мъжка-

признай ѝ, че си я обичал

и цял Живот си търсил...

                                           в с ъ щ н о с т !...

д-р Коста Качев