Есенните цветя
Есенните цветя
Деца прекрасни на Земята,
последна радост за очите
преди със Есенният Вятър
да плъзнат тягостни мъглите...
Ех, може някога да крият
и настроения печални,
но тъжните сме всъщност ние-
с Предчувствията обичайни!..
От топлият им дъх привлечен
на някакъв забързан ъгъл
купуваш шарено букетче
и радваш му се толкоз дълго,
че даже бедната старица,
с отстъпка дала ти цветята,
привижда ти се в багреница
облечена и във позлата.
Захвърлил няколко монети
във счупената ѝ паничка:
побратим си със Ветровете
и още с божиите птички...
...И тръгваш в есенните вечери
(със странни сенки, удължени)
да търсиш срещи не уречени,
обречени на продължение...
Да търсиш устни нецелунати,
да търсиш ласки зажадняли
и още мигове пропуснати,
или пък страшно закъсняли...
А вече дълги са нощите,
в които с Вятъра се мъкнеш
и с дъх на север са пропити-
тежко ти, сам ако замръкнеш...
Но като иманяр ли търсиш
с упорство в есенните вечери:
възможно е и да намериш-
в тях Любовта за теб наречена!..
...Понесъл есенни букети
от ароматни хризантеми,
щом чуеш сребърни тромпети
ти разбери дошло е Време:
-Падни пред Нея коленичал,
или грабни в прегръдка мъжка-
признай ѝ, че си я обичал
и цял Живот си търсил...
в с ъ щ н о с т !...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
