Есенният вятър

         (импресия)

Прошарени дървета,

на зрялост аромата

и Вятърът вендета

подхванал със гората...

Жълтеещите листи

върти той в листопада

и с вихри поривисти

ту бяга, ту напада,

по земните традиции

с въртежа на сезони

и траурните птици

на Есента подгони...

Разхвърлил парцаливите

си облаци небесни,

се носи и над нивите,

и над скали и бездни...

Брои обратно дните

до зимата... Към нея

повлякал е мъглите

и вече леденее...

Със Слънцето отдавна

враждата им известна,

сега мъглите грабнал

той разрешава лесно

и дневното Светило

едва-едва процежда

в небесното кандило

мъждукаща надежда...

... Но Вятърът внезапно

усетил дъх на дрожди

завръща  се обратно

при хората на гости

и младото им вино

поискал да опита-

той пие ненаситно

и дълго не отлита...

Развеселен и в бъчвите

желае да се вмъкне,

а след това по кръчмите

мъжете да  помъкне...

..И вече укротено

минава над гората,

а есенното Време

завърта със листата.

Изтръпналите клони

с дъха си залюлява,

с природните закони

дори се забавлява...

...Едно зверче изтича

по клоните нагоре,

подплаши малка птица

и с Вятъра заспори,

а той пък заигра се

с опашката му смешна-

дори за малко спря се

да  го погали нежно...

...И полетя отново

сам  Есенният  вятър -

пак поривист, но топъл

във Циганското Лято...

Коста Качев