1 окт. 2014 г., 09:50

Есенният вятър

558 0 1

 

    Есенният вятър

         (импресия)

 

Прошарени дървета,

на зрялост аромата

и Вятърът вендета

подхванал със гората...

 

Жълтеещите листи

върти той в листопада

и с вихри поривисти

ту бяга, ту напада,

 

по земните традиции

с въртежа на сезони

и траурните птици

на Есента подгони...

 

Разхвърлил парцаливите

си облаци небесни,

се носи и над нивите,

и над скали и бездни...

 

Брои обратно дните

до зимата... Към нея

повлякал е мъглите

и вече леденее...

 

Със Слънцето отдавна

враждата им известна,

сега мъглите грабнал

той разрешава лесно

 

и дневното Светило

едва-едва процежда

в небесното кандило

мъждукаща надежда...

 

... Но Вятърът внезапно

усетил дъх на дрожди

завръща  се обратно

при хората на гости

 

и младото им вино

поискал да опита-

той пие ненаситно

и дълго не отлита...

 

Развеселен и в бъчвите

желае да се вмъкне,

а след това по кръчмите

мъжете да  помъкне...

 

..И вече укротено

минава над гората,

а есенното Време

завърта със листата.

 

Изтръпналите клони

с дъха си залюлява,

с природните закони

дори се забавлява...

 

...Едно зверче изтича

по клоните нагоре,

подплаши малка птица

и с Вятъра заспори,

 

а той пък заигра се

с опашката му смешна-

дори за малко спря се

да  го погали нежно...

 

...И полетя отново

сам  Есенният  вятър -

пак поривист, но топъл

във Циганското Лято...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...