Oct 1, 2014, 9:50 AM

Есенният вятър

567 0 1

 

    Есенният вятър

         (импресия)

 

Прошарени дървета,

на зрялост аромата

и Вятърът вендета

подхванал със гората...

 

Жълтеещите листи

върти той в листопада

и с вихри поривисти

ту бяга, ту напада,

 

по земните традиции

с въртежа на сезони

и траурните птици

на Есента подгони...

 

Разхвърлил парцаливите

си облаци небесни,

се носи и над нивите,

и над скали и бездни...

 

Брои обратно дните

до зимата... Към нея

повлякал е мъглите

и вече леденее...

 

Със Слънцето отдавна

враждата им известна,

сега мъглите грабнал

той разрешава лесно

 

и дневното Светило

едва-едва процежда

в небесното кандило

мъждукаща надежда...

 

... Но Вятърът внезапно

усетил дъх на дрожди

завръща  се обратно

при хората на гости

 

и младото им вино

поискал да опита-

той пие ненаситно

и дълго не отлита...

 

Развеселен и в бъчвите

желае да се вмъкне,

а след това по кръчмите

мъжете да  помъкне...

 

..И вече укротено

минава над гората,

а есенното Време

завърта със листата.

 

Изтръпналите клони

с дъха си залюлява,

с природните закони

дори се забавлява...

 

...Едно зверче изтича

по клоните нагоре,

подплаши малка птица

и с Вятъра заспори,

 

а той пък заигра се

с опашката му смешна-

дори за малко спря се

да  го погали нежно...

 

...И полетя отново

сам  Есенният  вятър -

пак поривист, но топъл

във Циганското Лято...

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...