Кадър от филм
Вървяха старците един до друг -
прекрасна, достолепна двойка!
Тя - миловидна дама, той - съпруг
със поглед строг, с военна стойка.
Внимателно я водеше мъжът,
нагаждаше си крачките към нея.
Разхождаха се двама след дъжда
и хранеха врабчетата по кея.
Трошици ронеше им кротко тя,
с усмивка блага ги следеше,
той с обич я държеше под ръка,
но здравето й го безпокоеше...
И ето, след година, пак е тук,
но сам - без своята любима.
А той самият - сякаш някой друг,
през който ураган е минал...
Разсеян някак и с небрежен вид -
отново с птиците по кея,
запуснат и без стойка на войник,
а в мислите си пак е с нея...
Гърбът му вече леко е превит.
сълзят очите, недочува...
Не, нищо тук не е като преди!...
Добре, че нощем я сънува...
Оглася кея шумно "чик-чирик...",
прелива във нестройна песен...
Подгоня вятър жълти листи в миг...
Настъпва вече тъжна есен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роберт Todos los derechos reservados
