Роби (Роберт) 22 септември 2017 г., 6:46  

Кадър от филм 

203 12 17

Вървяха старците един до друг -
прекрасна, достолепна двойка!
Тя - миловидна дама, той - съпруг
със поглед строг, с военна стойка.

Внимателно я водеше мъжът,
нагаждаше си крачките към нея.
Разхождаха се двама след  дъжда
и хранеха врабчетата по кея.

Трошици ронеше им  кротко тя,
с усмивка блага ги следеше,
той с обич я държеше под ръка,
но здравето й го безпокоеше...

И ето, след година, пак е тук,
но  сам - без своята любима.
А той самият - сякаш някой друг,

през който ураган минал...


Разсеян някак и с небрежен вид -
отново с птиците по кея,

запуснат и без стойка на войник,
а в мислите си пак е с нея...

Гърбът му вече леко е превит.
сълзят очите, недочува...

Не, нищо тук не е като преди!...

Добре, че нощем  я сънува...

 

Оглася кея шумно "чик-чирик...",

прелива във нестройна  песен...

Подгоня вятър жълти листи в миг...

Настъпва вече тъжна  есен...

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роби (Роберт) Албена, Магдалена, Василка, Латинка-Златна, Силвия, Веси, Цвети, приятно ми е че се спряхте тук и коментирахте!..Да, това е животът!...Тъжно е наистина, но друг изход няма!...
  • White_Аngel (Cvetka Koleva) Роби, когато видя двама старци хванати под ръка, се просълзявам, когато видя самотен старец се разплаквам, а твоят стих, направо ме разтресе.
  • Веси_Еси (Еси) Очите ми се напълниха със сълзи... За съжаление, такъв е животът - накрая единият остава сам. Трогателен стих!
  • Plevel (Силвия Илиева) Великият кръговрат на живота... Майсторски изваяни скулптури на любовта!
    Честит празник и на теб, Роби!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна) Красиво е и е тъжно, но такъв е животът!
    Честит празник, Роберт!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева) Така е, когато останеш сам.
    Нищо не е както преди. Поздрави!
  • mariniki (Магдалена Костадинова) Красиво е... и тъжно, много хубав стих...
    Честит празник и на теб, Роберт...
  • anabel7 (Албена Димитрова) Роберт, потръпнах цялата докато четях... Толкова любов, красота, тъга, мъдрост... Така трябва да пише поетът - да показва истинското, стойностното, смисленото, прекрасното... Бъди благословен!
  • Роби (Роберт) Честит празник, приятели!....Благодаря ви, че и в празничния ден се отбихте през моята страница!...
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Ооо, Роби, разплака ме!....Само по себе си, това означава майсторство... Самата аз, съм се заглеждала много след такива двойки, задавайки си много въпроси....и много им се радвам, но все повече намаляват.... Изключително вълнуващо!
  • suleimo (Дани Сулакова) Много силна емоция, Ники... ех 😢
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Последно лято заедно... и колко много тъга и безнадеждност в останалия сам по пътя към деня на житейския залез... Вълнуваш, Роби!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Чудесен стих. И аз се трогвам като видя такива двойки... и хем е тъжно, хем от друга страна е хубаво и е щастие да остарее човек с любимия/любимата в любов и сговор. А после .... там .... стига всеки...
  • JujuBuju (Меги Миткова) Много докосващ стих, Роберт!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Път през есента към зимата...
    Толкова тъга, когато е самотна есента!
    Поздрави за написаното, което е картинно изразено!
  • valya_official (Valya Тodorova) Много ме докосна!
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Просълзих се. Един прекрасен брак. Обикновено на края е така.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.