Моя  палава обич с аромат на листа -

и те има, и няма  в деня и  в нощта.

Светла  ласка на  есенно слънце сияйно,

топъл  полъх  за  копнежното зрънце, омаен...

От усмивка родена,  любов затрептяла,

звезден лъч ли  докосна душата ми бяла,

та мечта поривисто  заблестя и  засвети,

и мисли  обърка  с нови пориви, светли?...

Струна звънка докосна плахо, незримо,

а  взриви сетивата съвсем обозримо...

Светът се изпълни с мелодия дивна,

любов и  мечтание до  мене достигна!

В  жарта пепелива намери искрата,

в душата изсипа цветове от дъгата,

сияние нежно в очите просветна

и чувство красиво в сърцето потрепна!...

Ех, ти есенна обич, със златист аромат,

вълшебна магия си, дар, благодат!