5 дек. 2009 г., 00:31

Есенно

815 0 0

Моя  палава обич с аромат на листа -

и те има, и няма  в деня и  в нощта.

Светла  ласка на  есенно слънце сияйно,

топъл  полъх  за  копнежното зрънце, омаен...

 

От усмивка родена,  любов затрептяла,

звезден лъч ли  докосна душата ми бяла,

та мечта поривисто  заблестя и  засвети,

и мисли  обърка  с нови пориви, светли?...

 

Струна звънка докосна плахо, незримо,

а  взриви сетивата съвсем обозримо...

Светът се изпълни с мелодия дивна,

любов и  мечтание до  мене достигна!

 

В  жарта пепелива намери искрата,

в душата изсипа цветове от дъгата,

сияние нежно в очите просветна

и чувство красиво в сърцето потрепна!...

 

Ех, ти есенна обич, със златист аромат,

вълшебна магия си, дар, благодат!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Валери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...