17 abr 2007, 2:01

Есенно…

  Poesía
694 0 0
Навън вали и мрачно е,
И мъничко студено, навън е тихо,
Есенно и натъжено, небето сякаш
От олово тежко, крие кълбото,
Огнено, горещо.

Навън листата, пожълтели, плачат,
И само гарвани от нейде грачат,
А вятърът препуска през полята,
Като безпътен скитник, търсещ светлината.

Голи клони мръзнат в самотата,
И сякаш само сенки бродят в
Тъмнината, и все едно, че всичко
Си отива, както, когато душата
На човек умира.

Колко тъжна може да е есента,
Колко страх и болка носи старостта,
Колко ли е трудно след смъртта,
Отново да се преродиш, но
В пролетта?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...