Навън вали и мрачно е,
И мъничко студено, навън е тихо,
Есенно и натъжено, небето сякаш
От олово тежко, крие кълбото,
Огнено, горещо.

Навън листата, пожълтели, плачат,
И само гарвани от нейде грачат,
А вятърът препуска през полята,
Като безпътен скитник, търсещ светлината.

Голи клони мръзнат в самотата,
И сякаш само сенки бродят в
Тъмнината, и все едно, че всичко
Си отива, както, когато душата
На човек умира.

Колко тъжна може да е есента,
Колко страх и болка носи старостта,
Колко ли е трудно след смъртта,
Отново да се преродиш, но
В пролетта?...