Есенно
Косите си завързах с вятъра,
надявах се за малко да го укротя.
А той напук реши да ме погали,
след туй завихри своя си игра.
Очите си умих със утринна роса.
В тревите боса тръгнах рано.
Душата си пречистих като в храм,
и тръгнах да те търся по света.
Че неотдавна нещо в мене се пречупи.
Като че отражение във огледало...
Тогава в мен остана като дупка
надеждата, че ... ще сме двама.
(А беше есен, когато се открихме...)
И пак е есен...Слънцето припряно жари.
Листата пак танцуват своя танц,
последен, преди да се ...
родят отново, със птичи песни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
