Sep 14, 2008, 7:03 PM

Есенно 

  Poetry
451 0 4

Косите си завързах с вятъра,
надявах се за малко да го укротя.
А той напук реши да ме погали,
след туй завихри своя си игра.

 

Очите си умих със утринна роса.
В тревите боса тръгнах рано.
Душата си пречистих като в храм,
и тръгнах да те търся по света.

 

Че неотдавна нещо в мене се пречупи.
Като че отражение във огледало...
Тогава в мен остана като дупка
надеждата, че ... ще сме двама.

 

(А беше есен, когато се открихме...)

 

И пак е есен...Слънцето припряно жари.
Листата пак танцуват своя танц,
последен, преди да се ...
родят отново, със птичи песни.

 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??