eva_32 (Ева Корназова)
110 774
26 ago 2009, 21:19

Есенно 

  Poesía
813 0 16

Със утрото отворя ли очи,

защото някой облак ме целува,

във мене влюбен още отпреди

и уморен до смърт да се преструва...

 

пролуката в прозореца съзрял

и се промъкнал тихичко на пръсти.

Огледал се. А после ме видял.

Приседнал до леглото ми безсънен.

 

Така дочакал тихо утринта.

Със слънчев лъч той плахо ме докоснал.

А аз, благословена от съня,

очи отварям, във прегръдка облачна...

 

И с устни – обещание за дъжд,

той лятото в душата ми изпива.

А в мен се ражда буря отведнъж

и есен във очите ми налива.

 

И ето, падат първите листа.

Танцуват със косата ми немирна.

А аз все още вярвам в чудеса,

обречена на идващата зима,

 

умираща сред здрач от самота,

сивеещ и предзалезно оголен...

Но ще възкръсна пак със пролетта -

за мене влюбен облак ще се моли.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??