Есенно
Със утрото отворя ли очи,
защото някой облак ме целува,
във мене влюбен още отпреди
и уморен до смърт да се преструва...
пролуката в прозореца съзрял
и се промъкнал тихичко на пръсти.
Огледал се. А после ме видял.
Приседнал до леглото ми безсънен.
Така дочакал тихо утринта.
Със слънчев лъч той плахо ме докоснал.
А аз, благословена от съня,
очи отварям, във прегръдка облачна...
И с устни – обещание за дъжд,
той лятото в душата ми изпива.
А в мен се ражда буря отведнъж
и есен във очите ми налива.
И ето, падат първите листа.
Танцуват със косата ми немирна.
А аз все още вярвам в чудеса,
обречена на идващата зима,
умираща сред здрач от самота,
сивеещ и предзалезно оголен...
Но ще възкръсна пак със пролетта -
за мене влюбен облак ще се моли.
© Ева Корназова All rights reserved.
