Със утрото отворя ли очи,
защото някой облак ме целува,
във мене влюбен още отпреди
и уморен до смърт да се преструва...
пролуката в прозореца съзрял
и се промъкнал тихичко на пръсти.
Огледал се. А после ме видял.
Приседнал до леглото ми безсънен.
Така дочакал тихо утринта.
Със слънчев лъч той плахо ме докоснал.
А аз, благословена от съня,
очи отварям, във прегръдка облачна... ...