6 jul 2011, 23:54

Есенно 

  Poesía
668 0 10

Капят мислите ми върху листа бял.

Слана в короната - глава белее.

Отдавна за компот не ставам - плод презрял,

а още като цвят ми се живее.


Че още мога с пролетен копнеж

девойка къдрокоса да желая,

като в годините на луд цъфтеж

със вишнева любов да прилаская.


Но с цвят на есенни листа очите

изгубиха предишната си нежност.

Отлитат на ята от мен мечтите

във синьото на облачна безбрежност...


Под клоните на дните си старея -

окапал плод, отдавна сам презрял.

Макар че още като цвят копнея,

очаквам на снега покрова бял...


© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??