Есенно...
Есенно ми е.
Обичам да вали. Меланхолия тихо нашепва, с най-нежните, тъжни слова. И после се чува отнякъде екот за пропуснат шанс, разпиляност и умореност една. Слънцето нежно погалва, вятърът хладно струи, в мислите жадно се гонят изживени, неизживени сълзи. Спират за дълго на прага умислено, разсеяно мълчат. После се изплъзват, тихо пробягват и следват своя път познат.септември 2011 год.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© З. Райкова Todos los derechos reservados

